„ – Любовта – това е висшето проявление на егоизма в пълното самоотрицание и принасяне на себе си в дар на други – каза Фриц.

 – Любовта – това е борба – каза Ернест – и най-висшата опасност в нея е желанието да се преклоним. Първият, който се отдаде на това влечение, е победен. Трябва да стиснеш зъби и да бъдеш жесток – тогава ще победиш ...

 – Но, Ернест – възрази Фриц, - любовта е висшето проявление на красотата. Любовта е красота.

 – Любовта – това е самопожертвование и смирение – каза Елсбет.

 Настъпи мълчание.

 – Паула, защо мълчиш? – забеляза Фриц. – Какво ще кажеш ти?

 – Ах – прозвуча от мрака – защо толкова думи? Любовта – това е любов, а не бледи думи за любовта!”

Ерих Мария Ремарк, Мансардата на бляновете