Постинг
29.10.2012 19:24 -
Кои сме "ние" ....
— Ето ти една приказка, в която може да се вярва — подхвана тя. — Някога ние сме били сгъстъци от нещо в морето, после сме били риби, после гущери, плъхове, после маймуни, и още стотици други неща между тях. Тази ръка някога е била перка, някога е имала животински нокти! В човешката си уста аз имам кучешки зъби, резците на заек и зъбите за преживяне на крава! Кръвта ни е солена като морето, в което някога сме живели! Когато се изплашим, космите по кожата ни щръкват, точно както някога ни е щръквала козината. Ние сме история! Ние сме всичко, което някога сме били, докато сме ставали каквото сме сега. Да продължавам ли приказката?
„Разкажи ни“ — подкани я роилникът.
— Направена съм от спомени от родителите ми, на дядовците и бабите ми, на всичките ми предци. От тях е видът на лицето ми, цветът на косата ми. Направена съм от всички, които съм срещала, които са променили начина, по който мисля. И коя тогава съм „аз“?
„Онази част, която току-що ни разказа тази приказка“ — отговори роилникът — „Частта, която си истински ти“.
— Ами… да. Но и ти трябва да имаш такава. Нали казваш „ние“, кой го казва това? Кой казва, че ти не си ти? Ти не си различен от нас. Просто ние сме много, ама много по-добри в забравянето. И освен това ние знаем, кога да не слушаме маймуната.
„Този път не те разбрахме“ — оплака се роилникът.
— Старата част от мозъка ни, която иска да е главната маймуна и която напада като я стреснат — поясни Тифани. — Тя само реагира. Не мисли. Да си човек значи да знаеш, кога да не си маймуната, нито гущерът, нито още някой от старите отгласи. Ти обаче, когато обземаш някой човек, ти заглушаваш човешката част. Ти слушаш маймуната. Маймуната не знае от какво има нужда, а само какво й се иска. Не, ти не си „ние“. Ти си „аз“.
Из "Шапка пълна с небе", Тери Пратчет
„Разкажи ни“ — подкани я роилникът.
— Направена съм от спомени от родителите ми, на дядовците и бабите ми, на всичките ми предци. От тях е видът на лицето ми, цветът на косата ми. Направена съм от всички, които съм срещала, които са променили начина, по който мисля. И коя тогава съм „аз“?
„Онази част, която току-що ни разказа тази приказка“ — отговори роилникът — „Частта, която си истински ти“.
— Ами… да. Но и ти трябва да имаш такава. Нали казваш „ние“, кой го казва това? Кой казва, че ти не си ти? Ти не си различен от нас. Просто ние сме много, ама много по-добри в забравянето. И освен това ние знаем, кога да не слушаме маймуната.
„Този път не те разбрахме“ — оплака се роилникът.
— Старата част от мозъка ни, която иска да е главната маймуна и която напада като я стреснат — поясни Тифани. — Тя само реагира. Не мисли. Да си човек значи да знаеш, кога да не си маймуната, нито гущерът, нито още някой от старите отгласи. Ти обаче, когато обземаш някой човек, ти заглушаваш човешката част. Ти слушаш маймуната. Маймуната не знае от какво има нужда, а само какво й се иска. Не, ти не си „ние“. Ти си „аз“.
Из "Шапка пълна с небе", Тери Пратчет
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари