Ки, Ци, Чи, Прана, Ла, Оренда, дъх, светия дух, движеща или жизнена сила. Независимо кой какъв термин използва, преводът е един – жизнена енергия. Тя е динамиката и потенциалът на всяка активност. Двигателят на циклите и вечните промени в цялата вселена, на всички видими и невидими процеси и явления навсякъде, където има и искрица живот. Чи има различна плътност, проявление и значение. Като ефирно понятие съществува космическата Чи, възникваща между земята и небето. Тя обхваща цялата жизнена енергия и Чи на човека, проявяваща се на различни нива, в различни функциии, плътност, проявления и динамика. Тя е невидима и всепроникваща и когато сме в добро здравословно състояние, ние не я усещаме. Манифестира се, когато нормалното й протичане в тялото е спряно от наличието на блокажи, които са придружени с болка, дискомфорт, тежест или друго неприятно усещане. Чрез акупресура, акупунктура, масаж, билкотерапия, медикаменти, упражнения или други процедури ние разпробиваме тези блокажи, отваряйки пътя за протичането й по китайските канали. Невидимите й същности се отразяват в материални проявления навсякъде около нас. Зигзаобразното й протичане се изявява във всяко едно явление, в което съществува живот.
Тя оформя контурите на речните корита. ”Прокарва” криволичещи пътечки по непроходими гори и планиннски върхове. Създава чрез интуитивния човешки ум големи „друмове” и широки аутобани /изключваме правите отсечки и форми, в които липсва живот/. Вглеждайки се в паветата на старите градове, ще забележим отражението на нейната сила в техния променен, криволичещ ход. Издига се по гребена на вълните, разлагайки се във всяка пръска с цветовете на дъгата. Оформя кората на дърветата, извивките на клоните, формата на планините, нагъването на бреговете, многообразието на организмите като строеж и архитектоника. Задвижва вятъра и теченията, „подкрепяйки на своите носещи плещи” разперените крила на птиците, които интуитивно следват нейният поток. Устремява се към морските дълбини, пораждайки живот там, докъдето е успяла да проникне. Поражда и приливи и отливи, и бури, и урагани. Издига се от земните недра, излизайки като огнетечна лава, гейзери и пари. Прониква от дълбините на блещукащите звезди, луни и слънца, като предопределяща сила на нашия живот. Тя вдъхва и създава живот. Тя е силата на зараждането и движението, на любовта и на вдъхновението, на усещанията и мисълта, на творчеството и на красотата. Задвижва кръвта ни, кара сърцето ни да бие, дробовете ни да се свиват и разширяват, да приемаме и да отдаваме, да се любим и да се размножаваме. Тя подкрепя силните и поддържа слабите. Дори пияницата следва нейният криволичещ ход, пресъздаден в китайските рисунки. Той върви в „зигзагообразното русло” на нейния невидим и животоподържащ поток, като всяко по-остро залитане или падане, е като изпускане от нишката, за която се е хванал. ”Изтърваването” на тази ”нишка” и „отделянето” й от нас е равносилно на смърт. Там, където липсва Чи, няма и живот.
Картинно обяснено, това е като блато без растения и животни, като мъртвите морета или пустини, като застиналите планети или плътния вакум, като изстиналото тяло или мръсния въздух, като отровата или смрадта, като безмълвието и смъртта.
Но и тези явления са подвластни на всепрокникващата, вездесъща и неподопечна на времето и пространството Чи.
„Мъртвите планети” от своя страна са „живи” в своето движение на въртене, привличане и отблъскване, на милиони вселенски въздействия. Но кой би твърдял, че в техните орбити не съществуват други форми на съществуване или на паралелни пространства, неуловими от нас и нашите сензори /както ние не виждаме Чи/, но уловими от Чи и живеещи чрез нея.
Дори и вакуумът на космоса е пълен с живота на движещите се планети, звезди и комети, един вид „резервоар” на милиярди излъчвания, вибрации на магнитни, лъчисти и кой знае на какъв друг вид „вселенски животопротектиращи течения”.
Статиката е човешко понятие, но във времевата и пространствена динамика на Ин и Ян, в протичането на съзидателните явления на живот и смърт, на пустота и плътност, тя не съществува. Тя е временно явление, защото под придошлите порои блатото се изпълва с кислород и живот, а в пустините прокарват тревите и се появяват животинките. Тектоничната дейност променя релефа на земята и променя коритата на мъртвите морета, отваряйки ги към други, пълни с живот. Едни вулкани се затварят, а други се отварят. Дори тленността на смъртта поражда нов живот, на нови структури и форми. С една дума, Вселената еволюира, но Чи остава „встрани” от времевата и пространствена промяна на процесите и събитията, участвайки като техен катализатор и „оформител” на жизненоорганизираната материя.
Източник: РЪКОВОДСТВО ПО ПРАКТИЧНА АКУПРЕСУРА И КИТАЙСКИ МАСАЖ - д-р Димитър Арнаудов
Още по темата тук
